***

4 дек. 2006 г., 15:33

Поэзия

644 0 3

Когато мълчим телата си вплели,
във Гордиев възел-смутени,добри...
Дори и изгубен-аз пак те намерих,
целуващ и молещ-в ранни зори.

Когато си казваме всичко...и нищо,
когато мечтаем,но пак сме сами...
В очите ти нежни-мечтите си виждам,
докоснали даже свойте съдби.

Дори и тогава-аз пак ще те търся,
в самотните нощи и в сивите дни.
А възела Гордиев няма да скъсам!
И пак ще мечтая,дори да боли!

***

Свързани произведения

Комментарии

Предложения