ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
4.12.2006 г., 15:33 ч.

*** 

  Поезия
665 0 3

Когато мълчим телата си вплели,
във Гордиев възел-смутени,добри...
Дори и изгубен-аз пак те намерих,
целуващ и молещ-в ранни зори.

Когато си казваме всичко...и нищо,
когато мечтаем,но пак сме сами...
В очите ти нежни-мечтите си виждам,
докоснали даже свойте съдби.

Дори и тогава-аз пак ще те търся,
в самотните нощи и в сивите дни.
А възела Гордиев няма да скъсам!
И пак ще мечтая,дори да боли!

© Владимир Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??