Обеси се на селския площад
смехът ми вчера. Бе по икиндия.
Ех, жалко! Бе красив и млад,
но го убиха хората. Ония,
които ме разстрелваха във гръб
с насмешки, недомлъвки и обиди.
Сега си късат дрехите от скръб.
Да беше жив, да може да ги види...
Те все надничаха към моя хляб
и в канчето ми, от вини пробито,
но с тях не бих могла да споделя
разлистения шепот на тревите, ...