Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
3.03.2012 г., 10:51 ч.

*** 

  Поезия » Друга
1000 0 16

Обеси се на селския площад

смехът ми вчера. Бе по икиндия.

Ех, жалко! Бе красив и млад,

но го убиха хората. Ония,

 

които ме разстрелваха във гръб

с насмешки, недомлъвки и обиди.

Сега си късат дрехите от скръб.

Да беше жив, да може да ги види...

 

Те все надничаха към моя хляб

и в канчето ми, от вини пробито,

но с тях не бих могла да споделя

разлистения шепот на тревите,

 

разсъмналия свят на моя стих

и шепичките слънчеви надежди,

защото те не вярват във мечти.

Ще гледат насмешливо изпод вежди

 

и пак ще ме прострелват с тишина.

Но някой ден смехът ми ще възкръсне

и светъл, като влюбена жена,

отново тишината ще разпръсне.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??