2 дек. 2007 г., 13:35

* * * 

  Поэзия » Белые стихи
651 0 3
 

***

 

Ау! Пак ме ухапа...

Някой ден ще ми оставиш траен белег

с тези твои вампирски зъби.

Изпиваш всичко в мен периодично

и не се боиш от слънчевата светлина.

И все пак тръгваш с първите лъчи.

А аз оставам полужива и безмълвна

и сънувам будна следващата нощ.

Ревнувам те от другите ти жертви;

жадувам всяка твоя нощна ласка.

Умирам - губя сили, губя кръв.

Ала защо ли, за да оживея,

ми трябва просто още едно ухапване?

 

© Теодора Пенева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??