2 dic 2007, 13:35

* * * 

  Poesía » Versos blancos
738 0 3
***
Ау! Пак ме ухапа...
Някой ден ще ми оставиш траен белег
с тези твои вампирски зъби.
Изпиваш всичко в мен периодично
и не се боиш от слънчевата светлина.
И все пак тръгваш с първите лъчи.
А аз оставам полужива и безмълвна
и сънувам будна следващата нощ.
Ревнувам те от другите ти жертви;
жадувам всяка твоя нощна ласка.
Умирам - губя сили, губя кръв. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??