Снощи споменът наxлу

във главата побеляла,

колко просто - сякаш вчера

тук до мене бе стояла.

И дори след толкова години

помня твоя смях кристален,

но и помня онзи миг -

онзи миг така кошмарен.

Беше есен, дъжд валеше,

вятър брулеше листата.
Каза "Сбогом" и побягна,

бързо скри се във тъмата.

От тогава минаха години,

още чакам да се върнеш.

Да прекрачиш прашния ми праг

и с любов да ме прегърнеш.

Във очите ти красиви, чисти,

една сълзица да заплува.

Чакам... но не идваш, мила,

само споменът нахлува...