* * *

25 abr 2007, 8:59

Poesía

601 0 0

Снощи споменът наxлу
във главата побеляла,
колко просто - сякаш вчера
тук до мене бе стояла.
И дори след толкова години
помня твоя смях кристален,
но и помня онзи миг -
онзи миг така кошмарен.
Беше есен, дъжд валеше,
вятър брулеше листата.
Каза "Сбогом" и побягна,
бързо скри се във тъмата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas