дю (Мира)
78 202
31 янв. 2007 г., 21:54

* * * 

  Поэзия
920 0 3
Колко истина и много тъга
е събрал във дланта си поета,
който пееше за свобода
във подредените си... куплета...
                   *
Ти докосваш сърцето ми там
дето не подозирах, че място има,
ала как можех тогава да знам,
че е кратка пролетта и предстои дълга зима.

Бели пътеки, пусти шосета,
наведени мрачни глави,
все повече улични псета
и драматични съдби.
По малко усмивки никаква истина
време не ни остава, даром нищо не идва...
и крещи булеварда само на празници
и тогава и ние се усмихваме смело -
аз вярвам в твоето бъдеще
ти си твърдо зад моето дело.
               *
Сякаш нищо не е различно
и не се е променяло никога,
знаем кога да се държим прилично
и кога да не казваме истини.

Още срещам художници бледи -
драскащи лозунги с проскубани четки
с бързащи крачки недоумели
говорещи сладко и смятащи сметки.
               *
Пак си мечтаем да създадем -
по добро бъдеще за децата,
вярвайки в утрешния ден,
вярвайки, че ще има разплата...

© Мира Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • мерси Златка, до друг път, поздрави и успех...
  • може би е така, поздрави и усмивки
  • На много места спъва.
    Трябва да продължиш.
    И на теб поздрави, Мира.
Предложения
: ??:??