* * *

31 ene 2007, 21:54

Poesía

955 0 3

Колко истина и много тъга
е събрал във дланта си поета,
който пееше за свобода
във подредените си... куплета...
*
Ти докосваш сърцето ми там
дето не подозирах, че място има,
ала как можех тогава да знам,
че е кратка пролетта и предстои дълга зима.
Бели пътеки, пусти шосета,
наведени мрачни глави,
все повече улични псета ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas