18 июл. 2006 г., 13:41

*** 

  Поэзия
754 0 2
Ти толкова много ми взе!
Младостта ми обрули и смачка
като есенни стари листа.
От любовта ми с пълни шепи граби
като от девствен извор - вода.
Като пролет те чаках, а зъзна
от студа, който носиш във теб.
Омраза в очите ти виждам
и разбирам – ти не си този, когото обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??