18 jul 2006, 13:41

*** 

  Poesía
655 0 2

Ти толкова много ми взе!
Младостта ми обрули и смачка

като есенни стари листа.

От любовта ми с пълни шепи граби

като от девствен извор - вода.

Като пролет те чаках, а зъзна

от студа, който носиш във теб.

Омраза в очите ти виждам

и разбирам – ти не си този, когото обичам.

 

 

 

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??