anonimen (Милен)
1 58
4 авг. 2005 г., 00:34

* * * 

  Поэзия
942 0 7

Тя – красавица омайна,

той – арабски принц.

Любовта им – приказка достойна

за поколения наред.

В пустинята най-красивото цвете

за него бе тя.

Бялата принцеса кръсти я в нощта.

Екзотичен странник за нея беше той,

влюби се до полуда в мургавия герой.

Но както често става в приказките там,

вещица една любовта им прокле.

Започна да вехне туй цвете на нощта

и магьосниците  безсилни са срещу смъртта.

Отиде си принцесата бяла

едва познала любовта.

След нея и принца не доживя до сутринта.

 

© Милен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не че искам нещо да се заяждам ама.....мисля че си го тьрсиш!Твоето произведение сьшо е БОЗА!Моите поне се изграждат на любов макар и несподелена!Гледам че в описанието ти пише че си красив и чаровен нещо от тоя род....аммм....като е така защо нямаш снимка?
  • Благодаря
  • Хм...интересно...
  • Благодаря!А и за двойката също...на писателче предполагам?Поне кажи какво не ти харесва.
  • Прекрасно стихотворение направо като в приказка!!
  • Благодаря, благодаря. Просто опит за нещо, нищо повече
  • Не лоша идея, само дето ми навя малко странни мисли относно можливостта за мислопредаване. Нещо като формално облечена инвенция вж. в из "Бейтистан"
Предложения
: ??:??