* * *

12 сент. 2005 г., 19:15

Поэзия

866 0 2

От много пролети умората
полека прегоря до есен.
Отлитат птиците от хората,
снегът,отнякъде донесен
топи се в мътните зеници,
и в някой дом,
на някой кръстопът
запалваш от самотност огъня,
и чакаш тръпките да спрат,
за да нахлуят спомени-
от слънцето окъпани поляни,
останали далеч назад,
във някакъв измислен свят,
където да се върнем същите...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения