12 sept 2005, 19:15

* * * 

  Poesía
783 0 2
От много пролети умората
полека прегоря до есен.
Отлитат птиците от хората,
снегът,отнякъде донесен
топи се в мътните зеници,
и в някой дом,
         на някой кръстопът
запалваш от самотност огъня,
и чакаш тръпките да спрат,
за да нахлуят спомени-
от слънцето окъпани поляни,
останали далеч назад,
       във някакъв измислен свят,
където да се върнем същите...

© Светлозар Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??