* * *

22 июн. 2006 г., 20:57

Поэзия

837 0 2

Обхваща те бавно,
и бавно просмуква се в теб.
Пропуква и нежните части,
като звук от счупен лед,
и мислиш, не вярваш, че точно на теб
съдбата отредила е най-задния ред.
И бавно просмукан до кости
от студ и омраза,знаеш
ти си “наказан”.
Самотата е кацнала на твоето рамо
и тайно се надява
друг да не навестява, а ти си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения