* * *

nansuela (Нана)
55 74

22 jun 2006, 20:57

Poesía

728 0 2

Обхваща те бавно,

и бавно просмуква се в теб.

Пропуква и нежните части,

като звук от счупен лед,

и мислиш, не вярваш, че точно на теб

съдбата отредила е най-задния ред.

И бавно просмукан до кости

от студ и омраза,знаеш

ти си “наказан”.

Самотата е кацнала на твоето рамо

и тайно се надява

друг да не навестява, а ти си

блъскаш главата в стената,

и питаш се “защо на мен?”.

Защото случват се неща

просто, ей така.

Съдбата

така е решила

и това за тебе отредила.

На добрите хора се случват

лоши неща?! Нима това е съдба?!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.