* * *

25 янв. 2008 г., 05:45

Поэзия

692 0 1

Контрастите са хубаво нещо - карат те да се хилиш на абсурдността, с която някой някога си е позволил да сравнява две еднакво прецакани неща, за да изтъкне по-голямата прецаканост на трето. Хаха, всичко е прецакано. Да живее Владо.

Преписах си съдба.
Сега съм щастлива.
Откраднах си живот.
Доста е хубав.
Изплагиатствах си бъдеще.
Не е розово, но блести.
И за да не изпадам в плеоназъм,
ще заговоря с мълчание,
потъвайки в пантеизма.
Орион и Касиопея - ляво на борд.
Вятърът издува платната
и автопилотът те понася към неизвестното.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения