Името ми точно днес празнува,
защото православен всъщност съм.
Усмивка по лицето ми танцува,
макар да ме боли, че съм навън.
Празнуват също днеска и пчелари.
Красиво съвпадение, нали?
Не ме болят житейските шамари,
но че ги има, много ме боли.
Името си, много го обичам,
че дар ми е от мама - за това.
Днес зная, че ужасно ми прилича.
То флаг ми е и в радост, и в беда.
А знаменосец знамето не губи!
Знамето се брани със сърце.
Очите ми са нежни пеперуди,
мечтите ми - препускащи коне...
Аз името докрай ще отстоявам.
Приятели, наздраве за това.
Щурчета във душата ми припяват
химна за приятна свобода.
© Валентин Йорданов Все права защищены