11.02.2016 г., 17:24 ч.

10 февруари 

  Поезия
366 0 0

Името ми точно днес празнува,
защото православен всъщност съм.
Усмивка по лицето ми танцува,
макар да ме боли, че съм навън.

 

Празнуват също днеска и пчелари.
Красиво съвпадение, нали?
Не ме болят житейските шамари,
но че ги има, много ме боли.

 

Името си, много го обичам,
че дар ми е от мама - за това.
Днес зная, че ужасно ми прилича.
То флаг ми е и в радост, и в беда.

 

А знаменосец знамето не губи!
Знамето се брани със сърце.
Очите ми са нежни пеперуди,
мечтите ми - препускащи коне...

 

Аз името докрай ще отстоявам.
Приятели, наздраве за това.
Щурчета във душата ми припяват
химна за приятна свобода.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??