100 хиляди брези – гробище зловещо.

До всяка труп сега стои.

Изваяни като че ли от мрамор,

стоят 100 хиляди брези.

Точно под краката ми, с куршуми

надупчена, плаче земята.

Вятърът плачевно в клоните шуми

и се блъска диво в гората.

Трупове нападали ме спъват.

Онемели са оръдията вече.

Гарваните хората кълват.

Реката с кърви плаче.

И нито денем, нито нощем,

тук хора никога не идват.

Тук напорът на болка разпиляна

смачква силата, страха подсилва.

Когато изтекат 40-те им дни,

те ще се възнесат в небето,

а дотогава бавно ще угниват

под окървавено-белите дървета.

100 хиляди брези – гробище зловещо.

До всяка труп сега стои.

Изваяни като че ли от мрамор,

стоят 100 хиляди брези.