100 хиляди брези – гробище зловещо.
До всяка труп сега стои.
Изваяни като че ли от мрамор,
стоят 100 хиляди брези.
Точно под краката ми, с куршуми
надупчена, плаче земята.
Вятърът плачевно в клоните шуми
и се блъска диво в гората.
Трупове нападали ме спъват.
Онемели са оръдията вече.
Гарваните хората кълват.
Реката с кърви плаче.
И нито денем, нито нощем,
тук хора никога не идват.
Тук напорът на болка разпиляна
смачква силата, страха подсилва.
Когато изтекат 40-те им дни,
те ще се възнесат в небето,
а дотогава бавно ще угниват
под окървавено-белите дървета.
100 хиляди брези – гробище зловещо.
До всяка труп сега стои.
Изваяни като че ли от мрамор,
стоят 100 хиляди брези.
© Константин Всички права запазени