Загледана в теб и хоризонта,
стоя сама сред купчина есенни листа.
Опитах се да продължа по пътя си сама,
но ръката ми потрепна и се стисна за твоята ръка.

Опитах безмълвно да побегна,
да забравя изгарящите ти очи.
Забраних си да витая аз около теб,
защото посягах към огън, но докосвах само лед.

Нямам сили да те спра,
но не мога и да те задържа.
Ще бъде по-добре да съм сама,
не искам и да казваш, че като нея съм била.

Опитах се да те разбирам,
но само влюбих се в теб.
"Точната причина"- не я намирам,
и май сега е време да продължим напред.