14 февр. 2007 г., 08:51

14 ФЕВРУАРИ  

  Поэзия
1229 0 16

Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.

Валентин Трифонов - по прякор  Дон Жуан.

Не, че така изглеждам –просто си важа,

и откакто се помня все от любов съм пиян.

 

Пия всичко и вино и други напитки,

ала от виното сякаш настръхва кръвта,

прави страстите бурни, жените красиви

и превръща във младост дори старостта.

 

Свалям утрини, любя се с здрача,

късам с шепи от лозите плода . . .

Мечтите ми някога така се намачкват,

че губя представа за истина и лъжа.

 

За какво ти е всъщност моето име?

Имам празник - така ли? Какво от туй?

Виното ли, любовта ли така изчерви ме,

ала последно ще кажа - добре ме чуй!

 

Пия и двете. Ей така ненаситно.

Миналото си, ползвам за свое легло.

Сегашното ми е малко сърдито,

а бъдещето - с такова име ще е добро!

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??