Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.
Валентин Трифонов - по прякор Дон Жуан.
Не, че така изглеждам –просто си важа,
и откакто се помня все от любов съм пиян.
Пия всичко и вино и други напитки,
ала от виното сякаш настръхва кръвта,
прави страстите бурни, жените красиви
и превръща във младост дори старостта.
Свалям утрини, любя се с здрача,
късам с шепи от лозите плода . . .
Мечтите ми някога така се намачкват,
че губя представа за истина и лъжа.
За какво ти е всъщност моето име?
Имам празник - така ли? Какво от туй?
Виното ли, любовта ли така изчерви ме,
ала последно ще кажа - добре ме чуй!
Пия и двете. Ей така ненаситно.
Миналото си, ползвам за свое легло.
Сегашното ми е малко сърдито,
а бъдещето - с такова име ще е добро!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados