* * *

4 июн. 2007 г., 23:29

Поэзия

1053 0 0

Дъждът навън се сипе нежно
И капки по стъклата пак текат,
в душата ми е чисто, бяло, снежно,
Очите ми без глас мълвят...
Дъждът се бавничко усилва
И кални локви има пак,
Лицето нежен вятър милва,
в душата ми царува мрак!
Нощта е тиха и красива,
Дъждът единствено шуми,
Водата, непокорна, пряма, дива,
Мие долу мръсните коли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения