2008- ма

Две хиляди и осма си отмина,

в нея ти достигна своя апогей.

По старата утъпкана пъртина,

се връщаш, но буря в теб вилней.

Бурята все по-често се повтаря,

тя вилнее всяка нощ и ден...

Разкъсваш се, тревожиш се за нея,

а после пък се сещаш и за мен.

Не си моногамен, това ми е известно,

ти харесваш различни жени...

Безумно влюбваш се - не ти е лесно,

виждала съм те как рониш сълзи...

Предателството, греховете и тайните твои

готов си в гроба да отнесеш.

Виновна е „хорската", „чуждата" злоба,

промит мозък си, едва ли ще разбереш?!

А аз се чудя, защо ли измъчвам още

непокварения чист бял лист?

Може би SMS-ът, който ми изпрати снощи,

ме трогна и ме поразвесели.

2008-ма не престанах да се смея,

маската не свалях, дори когато ми тежи.

Бъди щастлив, не мразя нито тебе, нито нея.

Пораснах  - не вярвам на красивите лъжи.

2009 г                                                                   ДП