18 мая 2007 г., 20:29

*** 

  Поэзия
431 0 1
***
Дъждът засвири пролетна мелодия.
               Изящните му пръсти бягаха
по мръсните клавиши на стъклата.
               Една китара се опита
                         да ги догони.
Липата под прозореца
               проточи любопитни клони
                         да види китариста.
А китаристът се отказа от китарата.
               И ме покани да танцуваме,
                         докато дъждът се умори
                                   да свири.
После се целунахме.
               После китарата се сви във ъгъла,
                         осъдена на векове от самота.

© Величка Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??