***
Дъждът засвири пролетна мелодия.
               Изящните му пръсти бягаха
по мръсните клавиши на стъклата.
               Една китара се опита
                         да ги догони.
Липата под прозореца
               проточи любопитни клони
                         да види китариста.
А китаристът се отказа от китарата.
               И ме покани да танцуваме,
                         докато дъждът се умори
                                   да свири.
После се целунахме.
               После китарата се сви във ъгъла,
                         осъдена на векове от самота.