6 мар. 2018 г., 21:00

... 

  Поэзия » Философская
692 2 1
Спуснах бавно резето и късните гости
като призраци бързо се сляха в нощта.
Бутилката празна на масата свети -
доказва, че всичко не е сън и лъжа.
Побъбрихме доста за стари неволи
и приятели общи с мажорна тъга.
Посмяхме се даже на новите моди -
докато ги зърнеш, следва нова вълна.
И както е редно, на прага раздяла.
И благодарност с красиви слова.
Забързано всеки в дома се отправя.
Отгоре ме гледа кръгла луна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
: ??:??