...

6 mar 2018, 21:00

Poesía » Filosófica

649 2 1

Спуснах бавно резето и късните гости

като призраци бързо се сляха в нощта.

Бутилката празна на масата свети -

доказва, че всичко не е сън и лъжа.

Побъбрихме доста за стари неволи

и приятели общи с мажорна тъга.

Посмяхме се даже на новите моди -

докато ги зърнеш, следва нова вълна.

И както е редно, на прага раздяла.

И благодарност с красиви слова.

Забързано всеки в дома се отправя.

Отгоре ме гледа кръгла луна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.