Да гледам назад аз не смея,

защото откривам мечти,

загърбила бях аз тъй смело,

а днес все още боли.

Изричаше думите странни,

не вярвах в тях - забрави!

Минавах през теб тъй умело,

си мислех аз - разбери!

Уроците няма да свършат,

за това са ни срещнали, нали?

Научих аз моят, той свързан е с тебе,

научи ли твоят със мен ти кажи?

Какво ли ни чака, не знаем,

страхът аз оставам встрани,

и пътя минавам аз неспокоен,

обсипан е той с нови мечти!