Да гледам назад аз не смея,
защото откривам мечти,
загърбила бях аз тъй смело,
а днес все още боли.
Изричаше думите странни,
не вярвах в тях - забрави!
Минавах през теб тъй умело,
си мислех аз - разбери!
Уроците няма да свършат,
за това са ни срещнали, нали?
Научих аз моят, той свързан е с тебе,
научи ли твоят със мен ти кажи?
Какво ли ни чака, не знаем,
страхът аз оставам встрани,
и пътя минавам аз неспокоен,
обсипан е той с нови мечти!
© Румяна Георгиева Всички права запазени