14 сент. 2013 г., 19:54

* * * 

  Поэзия
386 1 0

Стоя пред листа празен,

и искам да му споделя.

Да му кажа за живота ми напразен,

за моята постеля.

Че няма на кой мъката си да изкажа 

в няколко пасажа.

Как се влюбих и обичам безрезервно,

най-грешния човек.

Лъжите му преглъщам всекидневно

и деня превръща се във век.

Как го гледат моите очи, 

а неговият поглед все мълчи и мълчи.

Разказах всичко на листа бял,

а после смачках го и хвърлих го без жал.

Никой да не разбере

на мен душата ми какво дере...

© Гергана Джамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??