14.09.2013 г., 19:54 ч.

* * * 

  Поезия
395 1 0
Стоя пред листа празен,
и искам да му споделя.
Да му кажа за живота ми напразен,
за моята постеля.
Че няма на кой мъката си да изкажа
в няколко пасажа.
Как се влюбих и обичам безрезервно,
най-грешния човек.
Лъжите му преглъщам всекидневно
и деня превръща се във век.
Как го гледат моите очи,
а неговият поглед все мълчи и мълчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Джамова Всички права запазени

Предложения
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
  • Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......
  • Той няма червена канадка, ботуши и шапка със мъхест помпон... Прегърбен на гега, старик кротко пуши,...

Още произведения »