14.09.2013 г., 19:54 ч.

* * * 

  Поезия
394 1 0
Стоя пред листа празен,
и искам да му споделя.
Да му кажа за живота ми напразен,
за моята постеля.
Че няма на кой мъката си да изкажа
в няколко пасажа.
Как се влюбих и обичам безрезервно,
най-грешния човек.
Лъжите му преглъщам всекидневно
и деня превръща се във век.
Как го гледат моите очи,
а неговият поглед все мълчи и мълчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Джамова Всички права запазени

Предложения
  • До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...
  • Не ме обичай... Бялата ми кожа е лист, по който мъките рисуват. А грозна е картината - ще можеш да в...
  • Р. Чакърова ... и тъй като Януари си тръгна (почти), и тъй като аз остарявам (напълно...), и тъй кат...

Още произведения »