Най обичам аз, когато

слънцето на запад залязва,

спомените нахлуват в главата ми

и миналото ми разказват.

За онези дни на щастие и радост,

за които сега си спомням с тъга,

че никога не ще се върнат,

ах, самота, самота.

Най обичам аз, когато

слънцето от изток изгрява,

и денят, нов и непознат,

за мен готов е пак да го огрява.

И бъдещето светло, дето е пред мен,

мечта от мен, желана, съкровена,

с всеки следващ слънчев ден

желая с вас да бъде споделена.