Най обичам аз, когато
слънцето на запад залязва,
спомените нахлуват в главата ми
и миналото ми разказват.
За онези дни на щастие и радост,
за които сега си спомням с тъга,
че никога не ще се върнат,
ах, самота, самота.
Най обичам аз, когато
слънцето от изток изгрява,
и денят, нов и непознат,
за мен готов е пак да го огрява.
И бъдещето светло, дето е пред мен,
мечта от мен, желана, съкровена,
с всеки следващ слънчев ден
желая с вас да бъде споделена.
© Илия Левков Todos los derechos reservados