19 окт. 2018 г., 16:11  

Ѝ 

  Поэзия » Любовная, Философская
578 0 3
При вида ѝ,
думите с езика ми започват да се бият,
трепетите в изобилие,
но зад мълчание се крият.
Обрисувам картина -
до себе си я заплитам,
погледът й се противи,
неизменно ли ще ме осъжда,
или ще се пристрасти?
При звука на гласа й,
прося устните да се докоснат,
щом пресъхнат, макар и трезвен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Все права защищены

Предложения
: ??:??