При вида ѝ,
думите с езика ми започват да се бият,
трепетите в изобилие,
но зад мълчание се крият.
Обрисувам картина -
до себе си я заплитам,
погледът й се противи,
неизменно ли ще ме осъжда,
или ще се пристрасти?
При звука на гласа й,
прося устните да се докоснат,
щом пресъхнат, макар и трезвен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация