misteriqta (Мария)
325 228
10 мая 2012 г., 10:26

* * * 

  Поэзия
464 0 6

Наивно вярваш 

и наивно грешиш,

невинно гледам в очите ти,

наивно вярвам,

неистово искам

да разгадая тайната,

която скита

сред блясъка им, 

наивно,

невинно 

се подведохме,

поизлъгахме,

поискахме, 

неистово 

си дадохме

това, което 

само 

блясъкът

на тайната

може да даде.

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Анахид,свързвам Любовта,със свободата,защото говоря за друга Любов,истинската-свободата от "другия",която не може да се сподели (както казах още в самото начало), както между субект и обект,обичащ и обичан,т.е.няма две; Любов, която е еднаква към (с) всичко (не само към друг човек)..всичко Е Любов..
  • любовта е не само свобода, ами и всичко-въпросът е в усещането, тя е това, което й придадеш, защо да няма връзка ? Има връзка с всичко, с което решиш, че може да има
  • Анахид,тайната,любовта,която може да ти се даде,а,следователно после и да ти се отнеме,означава че тя не е истински твоя..че свободата ти зависи от другия.
  • ...която привлича и опиянява силно и магнетично...
  • дори бегло, невинно
  • тази "тайна"не може да се сподели...защото ако може да се даде,може и да се отнеме..каква тайна ще е тогава
Предложения
: ??:??