misteriqta (Мария)
325 228
10 may 2012, 10:26

* * * 

  Poesía
465 0 6

Наивно вярваш 

и наивно грешиш,

невинно гледам в очите ти,

наивно вярвам,

неистово искам

да разгадая тайната,

която скита

сред блясъка им, 

наивно,

невинно 

се подведохме,

поизлъгахме,

поискахме, 

неистово 

си дадохме

това, което 

само 

блясъкът

на тайната

може да даде.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Анахид,свързвам Любовта,със свободата,защото говоря за друга Любов,истинската-свободата от "другия",която не може да се сподели (както казах още в самото начало), както между субект и обект,обичащ и обичан,т.е.няма две; Любов, която е еднаква към (с) всичко (не само към друг човек)..всичко Е Любов..
  • любовта е не само свобода, ами и всичко-въпросът е в усещането, тя е това, което й придадеш, защо да няма връзка ? Има връзка с всичко, с което решиш, че може да има
  • Анахид,тайната,любовта,която може да ти се даде,а,следователно после и да ти се отнеме,означава че тя не е истински твоя..че свободата ти зависи от другия.
  • ...която привлича и опиянява силно и магнетично...
  • дори бегло, невинно
  • тази "тайна"не може да се сподели...защото ако може да се даде,може и да се отнеме..каква тайна ще е тогава
Propuestas
: ??:??