Две деца - със млечни зъбки още,
безспирно тичаха по двора -
от ранни утрини до късни нощи
и никога не сещаха умора.
И все юмручето ù в неговата шепа,
онази рокличка с оранжеви цветя,
от радиото детска песен лека
и мост им беше светлата дъга.
И тясна беше детската градина,
та се люлееха на люлките отвън.
И всяка пролет, есен, зима
живееха като във цветен сън. ...