Да те загубя искам,
но не да те забравя.
Да те целувам искам в съня си,
как под нас са светлините
на многохилядния град.
Да си далече искам, но искам те и в сърцето,
да ме мразиш, но да мисля, че за мене плачеш всяка нощ.
Да ме забравиш искам, но щом очите си затворя,
да виждам как пишеш ми писма,
а после ги изгаряш, с кибритена последна клечка.
Тишината искам на безкрая, без гласа ти тишина,
да се лутам, да те търся, да мечтая ...