Да те загубя искам,
но не да те забравя.
Да те целувам искам в съня си,
как под нас са светлините
на многохилядния град.
Да си далече искам, но искам те и в сърцето,
да ме мразиш, но да мисля, че за мене плачеш всяка нощ.
Да ме забравиш искам, но щом очите си затворя,
да виждам как пишеш ми писма,
а после ги изгаряш, с кибритена последна клечка.
Тишината искам на безкрая, без гласа ти тишина,
да се лутам, да те търся, да мечтая
отново да те срещна, на гърдите ти заспал да слушам,
на сърце любимо песента.
© Антоан Todos los derechos reservados