Нямам убежище,
няма къде да се завърна,
няма ничии прегръдки да ме приютят,
няма с думи строги да ме вразумят,
няма го горящия от обич поглед,
няма го туптящото за нас сърце,
няма я онази мощна сила, бореща всички мои страхове,
няма я уверената негова десница, сочеща ми все напред,
няма вече пристанище, подслоняващо ме в бурите, беснеещи в моята душа,
няма на кой да се облегна, когато падам в пропаст черна,
няма речи, отрезвяващи мойта неразумна младост, рееща се в небесата сини, над измамната дъга.
Няма те, да те прегърна, с тебе радост аз да споделя, ...