Нямам убежище,

няма къде да се завърна,

няма ничии прегръдки да ме приютят,

няма с думи строги да ме вразумят,

няма го горящия от обич поглед,

няма го туптящото за нас сърце,

няма я онази мощна сила, бореща всички мои страхове,

няма я уверената негова десница, сочеща ми все напред,

няма вече пристанище, подслоняващо ме в бурите, беснеещи в моята душа,

няма на кой да се облегна, когато падам в пропаст черна,

няма речи, отрезвяващи мойта неразумна младост, рееща се в небесата сини, над измамната дъга.

Няма те, да те прегърна, с тебе радост аз да споделя,

няма те, да се усмихна, когато кажеш мъничка шега,

няма те, да те погледна, и да ме стопли обичта,

няма те, да ти Благодаря,

няма те, да чуя твойте поучителни слова,

няма те, да ти разкажа за постиженията мои или за слабостта,

няма те, за да ти поискам благословия или прошка,

няма те, за да мога с мойта силна обич аз да те даря!

Където и да си сега, знай, че ще те нося вечно в сърцето си и в моята душа!