9 июл. 2007 г., 21:04
* * *
Как бързо времето минава.
Забързани по своя път вървим.
И никой, никой не признава.
И всички все мълчим.
Колко празни са на хората сърцата.
Пълни са с омраза топлите очи.
Безчувствена е веч душата.
Болката прикриваме с лъжи.
Във миг светът се преобърна.
Преследва ни огромното мълчание.
Животът ни в гонитба се превърна.
Защо е нужно толкова страдание?
Забързани по своя път вървим.
И никой, никой не признава.
И всички все мълчим.
Колко празни са на хората сърцата.
Пълни са с омраза топлите очи.
Безчувствена е веч душата.
Болката прикриваме с лъжи.
Във миг светът се преобърна.
Преследва ни огромното мълчание.
Животът ни в гонитба се превърна.
Защо е нужно толкова страдание?
© Дани Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Не е нужно, миличка Дани! Хубав истински стих!
-
Много хубаво!!! Поздрави!!!
-
"Животът ни в гонитба се превърна.
Защо е нужно толкова страдание?" Не е нужно
Аз затова обичам да казвам "Правете любов,не война"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
