Дъжд и Рай                                 

Вали, вали, вали, тук е безкраят.

Скучая и гледам небето,

питам къде ли е Раят?

Не виждам аз изглед  за слънце

в тез облаци мрачни и сиви,

които света са завили и го

отвличат в безкрая.

Опитвам с очите си тях да

пробия, да се усмихне света.

Ала не мога и няма го Рая.

След миг на смълчана и

плаха надежда, се слънце 

явява. Изгрява, да стопли

студения свят. И той засиява

с дъги пъстроцветни.

И ето, тичат децата да 

стигнат дъгата. Птиците

хвръкват на воля.

Разцъфват цветята

и грейва земята.