Дъжд и Рай
Вали, вали, вали, тук е безкраят.
Скучая и гледам небето,
питам къде ли е Раят?
Не виждам аз изглед за слънце
в тез облаци мрачни и сиви,
които света са завили и го
отвличат в безкрая.
Опитвам с очите си тях да
пробия, да се усмихне света.
Ала не мога и няма го Рая.
След миг на смълчана и
плаха надежда, се слънце
явява. Изгрява, да стопли
студения свят. И той засиява
с дъги пъстроцветни.
И ето, тичат децата да
стигнат дъгата. Птиците
хвръкват на воля.
Разцъфват цветята
и грейва земята.
© Дани Панайотова Всички права запазени