На мислите под парещото бреме
топя се като лунна светлина.
А утрото не ще да ме приеме -
аз съм изчезваща звезда.
Обичам всички - искам да помагам,
но губя се - сред утринна мъгла.
Любов, бъди със мен дори след края -
знам, ти си моята съдба.
© Петър Димитров Все права защищены
П.П. И не съм ''женомразец''! (пър дон ''сексист''